Живота на Уилям Шекспир
Уилям Шекспир (1564–1616) е английски драматург и поет. Смятан е за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често „национален поет на Англия“ и „Ейвънския бард“. Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург.
Шекспир е роден през 1564 г. в град Стратфорд на Ейвън (Англия), в семейството на Джон Шекспир (производител и търговец на кожени изделия и общински съветник) и дъщерята на богат селянин Мери Ардън. Уилям, третото от осем деца, е най-големият син на Джон и Мери, доживял зряла възраст. Предполага се, че е посещавал безплатното училище „Крал Едуард VI“ в Стратфорд, където изучавал латински език и литература. На 18-годишна възраст сключва брак с 26-годишната Ан Хатауей, от която има три деца. В периода 1585–1592 г. започва работа в Лондон като писател, актьор и съсобственик на театралната трупа Мъжете на Лорд шамбелана (по-късно прекръстена на Мъжете на краля). Повечето си творби Шекспир пише в периода 1589–1613 г. Освен комедии и исторически драми, той пише и множество трагедии, сред които са световноизвестните и включени в настоящия сборник „Хамлет“, „Крал Лир“, „Отело“ и „Макбет“. Автор е и на редица трагикомедии, които създава главно в последните си творчески години. Шекспир умира на 23 април 1616 г. в родния си град. Редица факти от личния му живот пораждат спорове и до днес – противоречиви са мненията за неговия външен вид, религиозните му възгледи, сексуалната ориентация, та дори и авторството на някои от произведенията му.
Шекспир остава в историята като един от най-видните английски автори, който се ползва с уважението на своите съвременници още приживе, но бляскавата му слава и световно признание добиват познатите ни размери едва през XIX век. Един от най-значимите драматурзи в световната литература, Уилям Шекспир е автор на редица произведения. От тях днес са оцелели 2 дълги повествователни поеми, няколко стихотворения, 154 сонета и 38 пиеси, преведени на всички значими съвременни езици.
Разцвет на английската литература настъпва по времето на Тюдорите. Периодът от XIV до края на XV век (коронясването на Хенри VII в 1485 г.) се характеризира с динамика на политическия живот, преврати и контрапреврати, заемания на престола от самозванци, междуродови граждански войни („Войната между Бялата и Червената роза”). На престола се изреждат крале, много от които ще заемат достойно място в Шекспировите „Хроники” – Едуард II, Едуард III, Ричард II, Ричард III. Борбата за власт е кървава и безогледна – в нея падат невинни жертви: жени, деца, просто мирни жители на Англия. И така, до възцаряването на първия Тюдор – Хенри VII. Възраждането (Ренесансът) в Англия хронологически съвпада с царуването на тази династия – до 1603 г. (смъртта на кралица Елизабет I). В този период творят изключително талантливи поети и писатели, драматурзи, и публицисти като Томас Мор, измислил думата „утопия” и нарекъл така слънчевата си мечта за свят на равенство и красота, Френсис Бейкън с неговите оригинални есета „Опити”, Едмунд Спенсър – нежен лирик, баладист, преводач, автор на поемата „Кралицата на феите”, Джон Лили – създател на романа „Евфуес”, гениалният Кристофър Марлоу – поет, драматург, пръв преработил легендата за доктор Фауст в сценичен вид, за съжаление убит на 29 години, великият комедиограф Бен Джонсън („Волпоне”).
Векът на Тюдорите е и период на разцвет на народните изкуства, най-популярно от които е театърът. Още при Хенри XIII в двора се поставят пиеси – оригинални или преводни, правят се карнавали с разиграване на определени сюжети, а в самия Лондон върху временни сцени играят театрални трупи, веселящи множеството. В този град пристига през 1587 г. младият потомък на заможния стратфордски род Шекспир – Уилям.
Шекспир живее и твори преди 400 години, но за него знаем много по-малко, отколкото за автори от XII или XIII век. Цели периоди от живота му са покрити с мрак, а някои от творбите му и до днес са оспорвани от шекспироведи. Роден е през1564 г., като има всички възможности за развитие, които може да получи едно момче от буржоазен произход (даже от 1568 г. баща му е кмет на града). Малко са документите, подписани или написани от него, които са стигнали до нас. Една от причините се крие в големия лондонски пожар от 1666 г., който унищожава града, включително и архивите. Това, обаче, дава повод на ред изследователи да развиват какви ли не тези за авторството на драмите му. Кой ли не е бил смятан за техен създател – граф Ретланд, лорд Съри, Марлоу (който се бил укрил след симулираната си смърт?!), дори кралица Елизабет. Доказателствата се черпят от голи умозаключения, без да се използва здравият разум. А той говори: ако Шекспир не е бил автор на пиесите си, как е било укрито това? Нито ред никъде и от никого не се твърди, че драматургът е самозванец и параван за друг! Нито един съвременник дори не намеква за възможна игра. И буржоа, и благородници са писали драми, понасяли са слава или хули, оставили са творчеството си на английската култура. Но Шекспир, както и Омир, е примамлив като явление, като оригиналност, като гениалност и кой ли не от дребнавите завистници, каквито има във всички времена и народи, не се стреми да срине славата му. Но, безуспешно!